Категория: Лаборатория по микробиология
Обща информация
Лабораторията по микробиология във Втора МБАЛ – София ЕАД осигурява своевременна, високо специализирана, качествена и икономически ефективна диагностика на заболявания, причинени от бактерии, гъбички и вируси, и предоставя необходимата информация за етиологичната диагноза на инфекциите с различна локализация и за антимикробната чувствителност на изолираните причинители.
Лабораторната база е модерна и разполага с диагностична апаратура, която е стандарт в съвременните микробиологични лаборатории:
- автоматизирана система за микробиологична диагностика;
- ELISA – Reader за имунологична диагностика и
- PCR апарати за молекулярно-генетична диагностика.
В лабораторията се извършват следните микробиологични изследвания:
Микробиологични изследвания на материали
Изследват се материали от дихателни пътища, уро-генитална система, стомашно-чревен тракт, ликвори, хемокултури, рани, пунктати и други за откриване на най-честите причинители на инфекции, включително на взискателни бактерии като хламидии, микоплазми, хемофилус, нейсерии и т.н. Използват се класически методи за изолиране и доказване на бактериите чрез посявка, култивиране, микроскопиране и др., както и автоматизирани методи за идентификация и определяне на антибиотична чувствителност.
Имунологични (серологични) изследвания
Чрез имунологични (серологични) изследвания се доказват антигени и антитела към бактерии и вируси, като тифо-паратифни инфекции, луес, легионелен антиген в урина, H.pylori, C.difficilae, EBV (биочип технология), CMV, Rota/Adeno virus, RSV, грипни вируси и хепатитни вируси.
Изследване за туберкулоза
При изследването за туберкулоза се използват както класически методи – посявки, микроскопски прегледи и култивиране на бактерии, така и съвременни генетични тестове. Те позволяват бързо и точно да се открива причинителят на туберкулозата и да се провери чувствителността към основното лекарство рифампицин.
Молекулярно-генетични методи
Молекулярно-генетичните методи се прилагат за откриване на вируси и бактерии. С тях се определя количеството на вирусите на хепатит C и B и техния тип (генотип), коронавирус SARS-CoV-2, грипните вируси, най-честите причинители на възпаление на мозъка и обвивките му (менингит/енцефалит) и на тежки кръвни инфекции (сепсис).
В Лабораторията по микробиология във Втора МБАЛ – София ЕАД се извършват микробиологични изследвания, които са сравнително уникални и все още се извършват в ограничен брой лаборатории в София и страната:
Изследване за вируса на Епщайн-Бар (EBV)
Това изследване открива дали сте имали или имате в момента инфекция, причинена от вируса на Епщайн-Бар (EBV). Вирусът е много разпространен – около 9 от 10 души се срещат с него през живота си.
Какво представлява EBV?
EBV е вид херпесен вирус. Най-често причинява инфекциозна мононуклеоза, известна още като „болестта на целувката“. Тя протича с:
- висока температура
- болки в гърлото
- увеличени лимфни възли
- увеличен черен дроб и далак
- силна умора
След първоначалната инфекция вирусът остава в тялото в „спящо“ състояние и понякога може да се активира отново. В някои случаи EBV може да предизвика някои видове рак, като лимфоми (рак на кръвта), назофарингеален карцином и лейомиосарком (рак на гладката мускулатура). При бременни жени EBV може да доведе до инфекция на плацентата и впоследствие до увреждане на плода. Други усложнения могат да бъдат бъбречна недостатъчност при деца; хепатит; ушни инфекции, синузити, синдром на Гилен Баре, синдром на хронична умора и менингоенцефалит.
Кога се прави изследването?
- При съмнение за остра инфекция: ако имате симптоми като температура, възпалено гърло, подути лимфни възли и силна умора.
- При продължителни оплаквания: ако имате температура, умора, подути лимфни възли и промени в кръвните показатели повече от 3 месеца.
Какво показва тестът?
Тестът открива антитела (защитни белтъци) срещу различни части на вируса. По вида и количеството на тези антитела може да се определи дали инфекцията е нова (остра), дали е прекарана в миналото, или дали вирусът е активен в момента.
Как се взема пробата?
Нужна е обикновена венозна кръв (5 ml). Не е необходима специална подготовка.
Изследване за туберкулоза
Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което най-често засяга белите дробове, но може да засегне и други органи като лимфните възли, бъбреците, костите и мозъка. Причинява се от бактерията Mycobacterium tuberculosis.
Как се разпространява туберкулозата?
Основният начин на предаване е от човек на човек по въздушно-капков път, когато болен човек кашля, киха, говори или пее. Бактериите могат да останат активни във въздуха и праха в продължение на дълго време и хората, които вдишват този въздух, да се заразят.
Съществува и възможност за заразяване чрез консумация на непастьоризирано мляко или месо от болни животни, но това е по-рядко срещано.
Кой е изложен на риск?
Рискът от заразяване е по-висок при хора, които имат продължителен и близък контакт с болен от туберкулоза, както и при хора с отслабена имунна система (например заразени с ХИВ, диабетици, хора с недохранване).
Важно е да се знае, че не всеки, който се зарази с бактерията, развива заболяване. В много случаи инфекцията остава „латентна“ – бактериите са в тялото, но не са активни и човекът няма симптоми и не е заразен за околните. Въпреки това, латентната туберкулоза може да се активира по-късно, особено при отслабване на имунната система.
Превенция
За да се предотврати разпространението на туберкулозата, е важно болните да се лекуват навреме и да спазват предписаната терапия. Също така е препоръчително да се проветряват редовно помещенията, да се избягва близък контакт с болни хора и да се поддържа добра лична хигиена.
Кога да се изследвате?
Потърсете медицинска помощ и се изследвайте, ако:
- имате симптоми като отслабване, умора, субфебрилна температура, нощни изпотявания или липса на апетит;
- сте били в контакт с болен от туберкулоза;
- родени сте или често пътувате до райони с висока заболеваемост (напр. Мексико, Филипините, Индия, Източна Европа);
- живеете или работите в среди с повишен риск (затвори, старчески домове, приюти, болници/диспансери);
- децата ви са в контакт с хора с повишен риск;
- имате отслабена имунна система поради заболявания като диабет, ХИВ/СПИН, автоимунни болести или приемате имуносупресивни лекарства.
В тези случаи е препоръчително да се направи изследване, за да се установи дали имате остра (първична) или вторична туберкулоза (реактивиране на първичното огнище).
Какво се изследва?
При съмнение за туберкулоза основният метод за диагностика е изследване на храчка или секрети от белите дробове. Първо се прави микроскопско изследване за наличие на бактерии, след което материалът се посява върху специална хранителна среда за култивиране и определяне на чувствителността към антибиотици.
При екстрапулмонарна туберкулоза (извън белия дроб) се изследват други материали – гной, ликвор, тъканна биопсия, урина и др.
Съвременните генетични тестове (NAAT) откриват ДНК на туберкулозните бактерии и едновременно показват дали има резистентност към рифампицин. Резултатите са готови в рамките на часове, за разлика от културите, които отнемат седмици. Тези тестове са препоръчителни при високорискови пациенти, контактни лица и при положителен резултат от микроскопия.
Окончателната диагноза се поставя чрез изолиране на Mycobacterium tuberculosis в култура. Отрицателна проба обикновено се счита при липса на бактерии в две последователни култури.
Каква проба се изисква?
- Белодробна туберкулоза: храчка и/или бронхоалвеоларен лаваж (секрети от белите дробове).
- Екстрапулмонарна туберкулоза: гной, ликвор, урина, тъканна биопсия и др.
Подготовка за теста
- Храчка: сутрин, на гладно, след измиване на зъбите и устата. Отделя се дълбоко изкашлян секрет в стерилен контейнер и се доставя в лабораторията до 2 часа. При невъзможност за спонтанно откашляне може да се използва инхалация с физиологичен разтвор (понякога с бронходилататор).
- Урина: първа сутрешна урина, средна порция, в стерилен контейнер, трикратно.
- Останалите проби се вземат от медицинско лице по време на диагностични процедури.
Хепатит С (HCV)
Хепатит С е вирусно заболяване, което причинява възпаление на черния дроб. Заразяването става най-често чрез контакт със заразена кръв – при споделяне на игли, нестерилни медицински или козметични инструменти, кръвопреливане или при сексуален контакт. Вирусът може да се предаде и от майка на дете. Не се предава при обикновен битов контакт.
Инфекцията може да протече остро (в рамките на 6 месеца) или хронично. Острият хепатит С често протича безсимптомно, но понякога причинява температура, гадене, коремни болки, жълтеница и умора. При около 60–70% от заразените се развива хронична форма, която дълго време може да протича без оплаквания.
Хроничният хепатит С постепенно уврежда черния дроб, като го замества със съединителна тъкан (фиброза). В напреднал стадий това води до цироза – трайно увреждане на органа, което може да причини натрупване на течности, кървене от разширени вени в хранопровода, нарушена мозъчна функция и повишен риск от рак на черния дроб.
Кога да се изследвате?
Препоръчително е да се изследвате, ако:
- имате повишени чернодробни ензими (AST, ALT) или симптоми на чернодробно заболяване (хепатит, цироза);
- сте имали интимен контакт с човек, заразен с хепатит С;
- имате рискови фактори като бременност, интравенозна употреба на наркотици или ХИВ/СПИН.
Какво се изследва?
При съмнение за хепатит С се изследва венозна кръв за:
- антитела срещу HCV – за установяване дали организмът е имал контакт с вируса;
- HCV RNA (PCR тест) – за доказване на активно вирусно натоварване и поставяне на окончателна диагноза.
Допълнително може да се определи генотипът на вируса, което е важно за избора на подходящо лечение.
Хепатит B (HBV)
Хепатит B е вирусно заболяване, което засяга черния дроб. Предава се чрез контакт със заразена кръв или телесни течности – при незащитени полови контакти, споделяне на игли, при раждане от майка на дете или чрез нестерилни медицински и козметични инструменти.
Инфекцията може да бъде остра (с краткотрайни симптоми като умора, жълтеница, болки в корема) или хронична (протича безсимптомно, но постепенно уврежда черния дроб). Хроничният хепатит B може да доведе до цироза и рак на черния дроб.
Съществува ефективна ваксина, която предпазва от заразяване.
Кога да се изследвате?
- имате повишени чернодробни ензими (AST, ALT) или симптоми на чернодробно заболяване (хепатит, цироза);
- провеждате химиотерапия или приемате имуносупресивни лекарства;
- сте на лечение за хепатит B;
- сте родени от майка с хепатит B;
- искате да се ваксинирате срещу хепатит B (за проверка на имунитет или за скрининг преди ваксинация).
Какво се изследва?
При съмнение за хепатит B се изследва венозна кръв за:
- вирусно натоварване (HBV DNA, PCR тест) – за доказване на активно вирусно натоварване;
- серологични маркери – антигени и антитела, които показват дали имате активна, прекарана или хронична инфекция.
Серологични маркери:
- HBsAg (австралийски антиген): Доказва наличието на активна HBV инфекция. Персистирането му над 6 месеца показва хронична инфекция.
- Anti-HBs: Показва имунитет – прекарана инфекция или успешна ваксинация. Появява се 1–3 месеца след изчезване на HBsAg.
- Anti-HBc IgM: Маркер за остра инфекция и активна репликация. Нивата са високи 4–12 седмици след инфекция, след което намаляват.
- Anti-HBc Total: Показва настояща или минала инфекция. Остава положителен през целия живот след инфектиране.
- HBeAg: Индикатор за активна вирусна репликация и по-висок риск от предаване. Присъства в остра и хронична активна инфекция.
- Anti-HBe: Показва преход към неактивна/възстановителна фаза и ниска инфекциозност. Появява се след изчезване на HBeAg.
Интерпретация на резултатите:
| HbsAg | HbsAb (anti-Hbs) | HbcAb (anti-Hbc) | Интерпретация | Препоръка |
|---|---|---|---|---|
| - | - | - | Не сте инфектирани. Не сте имунизирани. | Нуждаете се от защита. Да се сложи ваксина. |
| - | + | + | Наличните антитела са се образували след преболедуване на инфекцията. Не може да заразявате останалите. | Ваксина не е необходима |
| - | + | - | Антитела, образувани след ваксинация. Защитени сте. | Следете нивото на антителата на всеки 10 години |
| + | - | + | Активна инфекция. Може да предавате вируса на другите. | Свържете се със специалист. |
| - | - | + | Възстановяване от остра инфекция или възможна хронична инфекция. | Свържете се със специалист. |
В лабораторията се извършват микробиологични изследвания на материали от лежащо болни пациенти в клиничните звена на болницата, както и платени микробиологични изследвания на амбулаторни пациенти.
Микробиологични изследвания с направление от личен лекар или специалист в извънболничната помощ се извършват във „Втори МЦ – София“ ЕООД (secondmc.com/kontakti).
Лабораторията участва в Система за външна и вътрешна оценка на качество на диагностичната дейност, за което се сертифицира два пъти годишно. Участва и се сертифицира ежегодно по линия на международна оценка за качество – EARS-net for Microbiology.
Може да направите онлайн проверка на резултатите от микробиологичните изследвания. Микробиологичната лаборатория гарантира висока прецизност на получените резултати.
Старши медицински лаборант – Йорданка Иванова Цветкова
Йорданка Цветкова е микробиологичен лаборант с над 40 години опит. Завършва медицински колеж „Йорданка Филаретова“. Има завършени курсове за следдипломно обучение, като „Съвременни тенденции в развитието на дезинфекцията и стерилизацията“, „Болнична хигиена“ и „Методи за определяне на лекарствената чувствителност“. Започва работа във „Втора МБАЛ-София“ през 1976 г. в Клинична лаборатория, а от 1979 г. до момента работи в Микробиологична лаборатория, където от 2014 г. е старши лаборант.
Работно време: от понеделник до петък - 08:00 ч. - 15:00 ч.; съботно дежурство от 08:00 ч. до 14:30 ч.
Телефони: 02 9158 557, 02 9158 539
Е-mail: micro_vtora.mbal@abv.bg
Показани 1 от 1 статии
Д-р Добринка Иванова, д.м. - началник на Лаборатория по микробиология
Д-р Добринка Иванова, д.м. е специалист по клинична микробиология с над 35 години професионален опит. Извършва широк спектър от микробиологични, вирусологични, серологични и генетични изследвания. Консултира и лекува възрастни пациенти и деца със заболявания, причинени от бактерии (включително туберкулоза), вируси и гъбички с различна локализация – инфекции на горните дихателни пътища, белодробни, чревни и урогенитални инфекции, включително полово предавани заболявания, както и системни инфекции на централната нервна система и кръвта.
Виж повече