Категория: Отделение по нервни болести

Обща информация

В Отделението по нервни болести се работи по най-съвременните стандарти за диагностика, лечение и профилактика на заболяванията на централната и периферна нервна система, провеждат се невропсихологични консултации и двигателна рехабилитация съвместно с други звена. В отделението се оказва лечебнодиагностична помощ в планов, неотложен и спешен порядък.

Дейността е организирана в структура „Отделение по нервни болести“ с легла за интензивно лечение (ЛИЛ). Извършват се специализирани диагностични изследвания, включително:

Електроенцефалография (ЕЕГ)

Неинвазивен диагностичен метод, който измерва електрическата активност на мозъка чрез поставяне на електроди върху скалпа. Регистрира и записва мозъчните вълни, като предоставя ценна информация за функционалното състояние на мозъка. Използва се за диагностика на епилепсия, нарушения на съня, травми на главата, мозъчни тумори и други неврологични заболявания. Методът е безопасен, безболезнен и широко достъпен.

Електромиография (ЕМГ)

Диагностичен метод, който оценява функцията на периферните нерви и мускулите. Чрез тънки иглени електроди или повърхностни лепенки се измерва електрическата активност на мускулите при покой и при съкращение. ЕМГ се използва за откриване на увреждания на нервите, мускулни заболявания, радикулопатии и други състояния, свързани с нарушена нервно-мускулна проводимост. Процедурата може да предизвика лек дискомфорт, но е безопасна и информативна.

Доплерова сонография на екстракраниални и мозъчни артерии

Неинвазивен ултразвуков метод за изследване на кръвотока в артериите, които снабдяват мозъка. Чрез него се оценяват скоростта и посоката на кръвния поток, както и състоянието на съдовите стени. Използва се за диагностика на стеснения (стенози), атеросклеротични плаки, аневризми, дисекации и други съдови заболявания, които могат да доведат до инсулт. Методът е безопасен, безболезнен и широко приложим за профилактика и ранно откриване на мозъчно-съдови проблеми.

Кога да посетите невролог?

Планов прием: Запишете час за планов прием в Отделението по нервни болести, ако Вашият личен лекар или невролог е издал електронно направление за лечение в болница. Запишете час за консултативен преглед, ако състоянието Ви не е спешно.

Спешен прием: В приемно-консултативния кабинет по неврология или в денонощния приемен кабинет на болницата се приемат пациенти, докарани от екип на Спешна помощ или пациенти самонасочили се и самоопределили се като спешни. След лекарска преценка за спешност и необходимост от лечение в отделението, направление се издава на място.

Кога да потърсите незабавна или спешна медицинска помощ?

Незабавна помощ (обадете се на тел. 112):

• Внезапна силна слабост или изтръпване на лице, ръка или крак (особено едностранно)
• Внезапно нарушение на говора или разбирането на речта
• Внезапно замъглено зрение или загуба на зрение
• Внезапно силно главоболие („най-силното в живота“)
• Внезапна загуба на равновесие, координация или способност за ходене
• Внезапна обърканост или промяна в съзнанието
• Генерализиран гърч (тонично-клоничен припадък)

Спешна помощ (потърсете лекар възможно най-скоро):

• Продължителен или силен световъртеж
• Повтарящи се припадъци или загуби на съзнание
• Прогресивна слабост в крайниците
• Двойно виждане или внезапна загуба на зрение
• Силно главоболие, което не се повлиява от обезболяващи
• Внезапна поява на проблеми с паметта или ориентацията
• Изтръпване или мравучкане, което не отшумява
• Нарушения в походката или равновесието

Тези симптоми могат да бъдат признак на сериозно неврологично състояние като инсулт, мозъчен кръвоизлив, епилепсия, множествена склероза, тумор или друго заболяване, което изисква бърза диагностика и лечение.

Какво да очаквате от първия консултативен преглед?

По време на първия преглед неврологът ще проведе подробен разговор за Вашите симптоми и здравословно състояние. Подгответе информация за всички предишни заболявания и носете наличната си медицинска документация. След прегледа лекарят ще прецени необходимостта от допълнителни изследвания или прием в отделението за по-задълбочена диагностика и терапия.

Неврологични заболявания

Исхемичен мозъчен инсулт

Настъпва, когато кръвоснабдяването към част от мозъка бъде прекъснато или значително намалено. Това най-често се дължи на запушване на артерия от съсирек (тромб). При липса на достатъчно кислород и хранителни вещества мозъчната тъкан започва да загива в рамките на минути, което води до трайни увреждания – като парализа, затруднена реч или проблеми с паметта. Бързата медицинска намеса е ключова за ограничаване на щетите и подобряване на прогнозата.

Исхемичен мозъчен инсулт с тромболиза

Възниква при запушване на мозъчна артерия от кръвен съсирек. При своевременно разпознаване на симптомите, лечението може да включи тромболиза – прилагане на медикамент, който разтваря съсирека и възстановява кръвотока. За да бъде ефективно, лечението трябва да започне в рамките на първите 4,5 часа след началото на симптомите. Тромболизата значително намалява риска от трайни увреждания и подобрява шансовете за пълно възстановяване.

Мозъчен кръвоизлив

Изтичане на кръв в мозъчните тъкани или пространства около тях вследствие на спукване на кръвоносен съд. Най-честите причини са високо кръвно налягане, мозъчни аневризми или травма на главата. Симптомите обикновено са внезапни и тежки – силно главоболие, загуба на съзнание, слабост или изтръпване в едната половина на тялото, проблеми с говора. Кръвоизливът е спешно медицинско състояние и изисква незабавна хоспитализация и лечение.

Субарахноиден кръвоизлив

Вид мозъчен кръвоизлив, при който кръвта изтича в пространството между мозъка и обвивките му (субарахноидалното пространство). Най-честата причина е спукване на мозъчна аневризма. Симптомите включват внезапно и много силно главоболие („най-силното в живота“), схващане на врата, гадене, повръщане, чувствителност към светлина и понякога загуба на съзнание. Това е животозастрашаващо състояние, което изисква незабавна медицинска помощ.

Остра и хронична демиелинизираща полиневропатия

ОДП/ХДП са автоимунни заболявания, при които имунната система атакува миелиновата обвивка на периферните нерви. Това води до нарушено предаване на нервните импулси.

• Остра демиелинизираща полиневропатия (ОДП) протича бързо – със слабост и изтръпване, започващи от краката и постепенно обхващащи ръцете и горната част на тялото. Може да засегне и дихателните мускули.
• Хронична демиелинизираща полиневропатия (ХДП) има по-бавно развитие и често протича с периоди на подобрение и влошаване.

И двете форми могат да доведат до значителни двигателни нарушения, но подлежат на лечение с имунотерапия, плазмафереза или интравенозни имуноглобулини, което може да подобри състоянието и възстановяването.

Заболявания на черепно-мозъчните нерви, нервни коренчета и плексуси

Засягат различни части на периферната нервна система. Те могат да бъдат причинени от травми, инфекции, възпаления, тумори, метаболитни нарушения или компресия.

• Черепно-мозъчни нерви – увреждането им води до специфични симптоми според засегнатия нерв (например двойно виждане, загуба на слух, лицева парализа).
• Нервни коренчета – възпаление или притискане (радикулопатия) причинява болка, изтръпване и слабост в определена зона, съответстваща на засегнатото коренче.
• Плексуси – увреждането на нервните сплетения (брахиален, лумбален, сакрален) води до комплексни двигателни и сетивни нарушения в областта, която те инервират.

Диагнозата се поставя чрез неврологичен преглед, образни изследвания и електрофизиологични тестове, а лечението зависи от причината и може да включва медикаменти, физиотерапия или хирургична намеса.

Множествена склероза

Хронично автоимунно заболяване на централната нервна система (мозък и гръбначен мозък). При него имунната система атакува миелиновата обвивка на нервните влакна, което нарушава предаването на нервните импулси.

Симптомите варират широко и зависят от локализацията на уврежданията – зрителни нарушения, слабост, изтръпване, проблеми с равновесието и координацията, умора. Заболяването протича на пристъпи (рецидиви) и периоди на ремисия, но при някои пациенти прогресира постепенно.

Лечението цели контрол на симптомите, намаляване на честотата и тежестта на пристъпите и забавяне на прогресията на болестта чрез модифицираща терапия, физиотерапия и рехабилитация.

Епилепсия

Хронично неврологично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се епилептични пристъпи. Те се дължат на внезапна, прекомерна електрическа активност в мозъка.

Пристъпите могат да имат различни прояви – от краткотрайна загуба на внимание или потрепвания до генерализирани тонично-клонични гърчове със загуба на съзнание. Причините са разнообразни – генетична предразположеност, мозъчни травми, инфекции, тумори или структурни аномалии.

Диагнозата се поставя чрез клинична оценка, електроенцефалография (ЕЕГ) и образни изследвания. Лечението обикновено включва антиепилептични лекарства, а при някои пациенти – хирургия или други интервенционални методи. С правилно лечение повечето хора с епилепсия водят пълноценен живот.

Паркинсонова болест

Хронично, прогресиращо невродегенеративно заболяване, което засяга предимно двигателната система. То се дължи на загубата на клетки, произвеждащи допамин в определени области на мозъка.

Основните симптоми включват тремор (треперене) в покой, скованост на мускулите, забавени движения (брадикинезия) и проблеми с равновесието и походката. Често се наблюдават и недвигателни прояви като депресия, нарушения на съня и когнитивни затруднения.

Лечението е насочено към облекчаване на симптомите чрез медикаменти, физиотерапия, логопедична терапия и в някои случаи – хирургични интервенции. Въпреки че няма лек, правилната терапия може значително да подобри качеството на живот на пациентите.

Консервативно лечение на световъртеж

Цели облекчаване на симптомите и повлияване на основната причина, без да се прибягва до хирургия. То включва:

• Медикаменти – антихистамини, антиеметици, вестибуларни супресанти за намаляване на гаденето и световъртежа.
• Рехабилитация – вестибуларна терапия (специални упражнения за адаптиране на вестибуларния апарат).
• Промени в начина на живот – избягване на провокиращи фактори (стрес, кофеин, алкохол), осигуряване на достатъчно сън и хидратация.
• Физиотерапия – упражнения за баланс и сила, които подпомагат възстановяването.

Целта е да се намали честотата и интензитета на световъртежа и да се подобри качеството на живот на пациента.

Спешни състояния в неврологията

Включват животозастрашаващи заболявания на централната и периферната нервна система, които изискват незабавна медицинска намеса:

• Мозъчен инсулт: Исхемичен (запушване на кръвоносен съд) или хеморагичен (кръвоизлив). Симптомите включват внезапно изкривяване на лицето, слабост в ръката или крака, затруднен говор и силно главоболие.
• Епилептичен статус: Продължителен гърч (над 5 минути) или поредица от гърчове, при които пациентът не възвръща съзнанието си между тях. Това е животозастрашаващо състояние.
• Остро главоболие („гръмотевично“): Внезапно и най-силното главоболие в живота на пациента. Може да е признак на субарахноиден кръвоизлив.
• Остри нарушения на съзнанието: Кома, остра обърканост или внезапна загуба на съзнание (синкоп), изискващи спешно изясняване на причината.
• Остра мускулна слабост: Внезапна парализа или бързо прогресираща мускулна слабост (напр. синдром на Гилен-Баре или миастенна криза), които могат да засегнат дишането.
• Остър световъртеж: Придружен от залитане, гадене и повръщане, който може да бъде симптом както на вестибуларни проблеми, така и на мозъчен удар.
• Менингит и енцефалит: Остри инфекции на мозъчните обвивки или мозъчната тъкан, проявяващи се с висока температура, скованост във врата, силно главоболие и объркване.
• Остри травми на главата и гръбнака: Мозъчно сътресение, контузия или травма, водещи до неврологичен дефицит.
• Акинетична криза: Тежко усложнение при пациенти с Паркинсонова болест, характеризиращо се с рязко обездвижване и невъзможност за преглъщане.

В отделението има разкрити Специализирана комисия за лечение на невропатна болка и Специализирана комисия за лечение на пациенти с множествена склероза за предписване на лекарства, заплащани от здравната каса.

В Отделението по нервни болести се осигурява висококачествен диагностично-лечебен процес и комплексна грижа за хоспитализираните пациенти. Освен това невролозите извършват и платени прегледи и консултации на амбулаторни пациенти.

Във „Втори МЦ – София“ ЕООД лекари специалисти от Отделението по нервни болести извършват прегледи и консултации в извънболничната помощ с направление от личния лекар (secondmc.com/kontakti).

Старша медицинска сестра – Анелия Григорова

Контакти на телефони: 02 9158 390; началник отделение: 02 9158 533; старши ординатор: 02 9158 352; лекари: 02 9158 566

Работно време: денонощно

Местоположение: етаж четвърти в стационарния блок